Проф. Георги Фотев: Има ситуации в този живот, когато човек трябва да повярва в невъзможното!

Въведение от Емили Сарджънт- Бийзли, президент на Американския колеж в София 

От първия момент, в който се запознах с професор Фотев, енергията и духът, които той излъчва, са нещо, което времето не може да докосне – дух, който остава неподвластен на годините. И това е същият онзи дух, който ще усетите днес у нашите абитуриенти.

Професор Георги Фотев работи неуморно, изследвайки обществото, демокрацията, ценностите, идентичността и свободата на човешката личност. С десетилетна научна дейност, служба в интерес на обществото и интелектуално лидерство, той е сред хората, формирали интелектуалния и гражданския живот както в България, така и на международната сцена.

За Американския колеж в София е истинска чест, че мислител, посветил живота си на въпросите за знанието, смисъла, етиката и хуманността, е днес с нас. Неговото присъствие е безценен дар за нашите зрелостници, на които предстои да прекрачат прага на един все по-сложен свят. Моля, приветствайте професор Фотев!

Уважаема госпожо Президент,

Уважаеми членове на Настоятелството,

Уважаеми преподаватели, родители и гости,

Скъпи абитуриенти,

Всяка година по това време в Американския колеж в София и вероятно на безброй други места на образователния разум се случват подобни събития. Днешното събитие тук и сега е абсолютно уникално в безпределния универсум. Вие, скъпи абитуриенти, имате сега своя рожден ден. Истината, която ви казвам, е най-близкото и най-простото до всеки от вас. Няма нищо по-близко и по-просто от „АЗ съм АЗ”. Всеки от нас през целия си живот на въпроса „Кой си ти?” е щастлив в отговора „АЗ съм АЗ”. Ако човек се затруднява да даде този съвършено прост отговор, той е сполетян от най-трудното и пропито с трагизъм бедствие в този живот: КРИЗАТА НА ИДЕНТИЧНОСТТА.

Вашите близки в залата или тези, които по някакви причини не са тук, изпитват върховно вълнение. Те преживяват трепет и страх (Киркегор). Това преживяване е любовта: истинската, дълбоката, безкрайната човешка любов. Тя е квинтесенция на свободата. Човекът от плът и кръв е роден от любов и живее в името на любовта. Любовта е единственият феномен, който дори смъртта не може да победи!

Човекът е уникалното същество, което се пита за своята същност. В историята на идеите има стотици дефиниции на човешката същност. Моята дефиниция е: Човекът, това е светът на човека! Цялото ми творчество е тълкувание на същността и съществуването (екзистенцията) на човека от плът и кръв, както се изразява испанският философ Мигел де Унамуно. След въвеждащите мисли пристъпвам към най-важното, което искам да споделя с вас пред свидетелството на присъстващите, които вие знаете, че ви обичат.

Скъпи абитуриенти на Американския колеж в красива София, вие влизате в безпрецедентен в историята на човечеството свят. В този епохален поврат вие имате забележителни предимства пред предходното поколение, пред вашите родители, пред всички нас, възрастните, и дори пред своите учители. Идва ми наум мисълта на полско-американския нобелов лауреат по литература Чеслав Милош: „Младостта е фундаментално предимство.” Интелектуалната честност ми повелява да ви кажа и нещо друго, което в тържествени речи другите оратори по правило скриват. Човешкото щастие не е сантиментален въпрос. Човешкото щастие е в преодоляването на изпитания, понякога непосилни. Има ситуации в този живот, когато човек трябва да повярва в невъзможното! Чухте ли ме добре?

А сега отново за света, в който навлизате след Празника.

Днешният свят се отличава с нарастващо ускоряване на социалното време, което означава непрестанни социални промени, което създава парадоксалното впечатление за промяната като единствена константа. Другата отлика е нарастващата комплексност на социалния свят, което означава експанзия на анонимни социални отношения за сметка на отношенията лице в лице. Другото име на този процес, според мен, е дехуманизация.

Ускоряването на социалното време обезценява опита, знанията, рецептите за всекидневен живот от миналото и прави бъдещето все по-непрозрачно и несигурно (моята книга „Човешката несигурност”). Човешкото общество е все повече населено от интелигентни машини, които наричам не-човеци. Към всичко се добавя главоломният подем на изкуствения интелект. Гьоте е щастлив в безвъзвратното минало.

С увеличаването на не-човеците в съвременното общество все повече отслабва обяснителната и евристична сила на Човека като принцип. Настъпва пост-човешкото общество. Бележитият американски автор Франсис Фукуяма публикува книга с такова заглавие. Бестселър! Между нашите концепции за пост-човешкото общество има значими различия. Това е друг въпрос.

Апостол Павел казва в Евангелието не веднъж: „Не бойте се!”. Посланието е към всеки от нас. Искам да кажа на всеослушание в тази зала, в която са ни събрали нашите прекрасни и скъпи абитуриенти на Американския колеж в красива София, че те не са страхливи пред неизвестностите. Но пленителната истина, която хората търсят, е винаги скрита, понякога много дълбоко, дори отчайващо дълбоко. Но нали вече казахме, че можем да повярваме в невъзможното. Защо можете? Защото в началото на Човека е свободата. Началото на човека е свободата като фундаментален принцип, който отличава човека от всичко друго в универсума. Хората не са ангели. Съгласен съм с Фридрих фон Хайек, че общество от ангели би било ад.

Когато припомням „Не бойте се!”, искам да кажа, че страхът е най-големият порок. Не един от най-големите, а най-големият, защото от него произтичат всички човешки пороци. Не бойте се, родени за щастие прекрасни млади хора.

На добър път!