От първо лице: Планински маратон Панчарево

Ръцете ти замръзват, краката те болят, кал покрива цялото ти тяло, дрехите ти са подгизнали от дъжда, единственото което чуваш, е собственото си учестено дишане и плясъкът на локвите. Блуждаеш из планината от часове, но въпреки всичко, все по-бързо се носиш към оранжевите шатри. Летиш! Това е усещането да пресечеш финала на Планинския маратон Панчарево. Ежегодната надпревара се организира от клуб „Бегач“, а тази година Йоана Богданова ’25 и г-жа Алисън Готие, които членуват в клуба, се състезаваха, съответно в полумаратона и цялата дистанция.

Осъзнах, че харесвам да тичам след като завърших първия си десеткилометров маратон през миналия май. Никога не си бях представяла, че мога да бягам толкова продължително и дори бях убедена, че ненавиждам тичането. През изминалото лято бягането се превърна в мое основно хоби и завърших първия си полумаратон. През есента се записах в свободно избираемия предмет по тичане и участвах в три състезания на средни дистанции. След като бях доброволец в няколко събития, организирани от „Бегач“ и се запознах с някои от хората там, реших официално да се включа в клуба. Полумаратонът в Панчарево беше първото ми официално състезание за сезона и вложих много усилия в подготовката си. Нямах възможност да тренирам в месеца преди състезанието поради контузия (кракът ми не се беше възстановил напълно), това беше първото ми планинско бягане и времето не изглеждаше да е на моя страна. Въпреки всичко това, продължавах да съм повече развълнувана, отколкото притеснена. Единственият фактор, който не бях обмислила достатъчно добре, беше калта. Тя беше направила терена невъзможен за ходене, камо ли за бягане. Беше още по-трудно от представите ми, но негативите не попречиха да се насладя напълно на изживяването с приятелите ми. Вярвам, че бягането може да бъде далеч по-приятно отколкото повечето хора си мислят, така че препоръчвам на всеки да го опита. Кой знае, някой ден може и ти да лазиш през калта с чорапи на ръцете и усмивка на лицето.

Зная колко трудно бе да избягаш 21 километра в този ден, не мога да си представя какво е било да избягаш 42. Възхищавам се на г-жа Готие за завършването на целия маратон по влажните, хлъзгави и невъзможни за бягане пътеки.

И двете вярваме, че бягането е прекрасно хоби и бихме искали да насърчим всеки да го опита. Наблюденията ни доведоха до злощастното заключение, че съотношението между мъже и жени е много изкривено в нашия спорт, като силно преобладават мъжете. Надяваме се този разказ да вдъхнови повече жени да започнат да се занимават с бягане и едно от предстоящите събития на „Бегач“ - Бягане за жени - би могло да е най-подходящата възможност за това. Ако предпочитате по-голямо предизвикателство, Полумаратонът на Кауфланд през май може би е вашето надбягване. Накрая, помнете, че ако целите ви не ви плашат, значи не са достатъчно амбициозни!